|
Щом България не може да лекува тежки заболявания в своите клиники, ще бъде длъжна да плаща за лечение на българи в други страни на ЕС, където това е възможно. Заплащането ще става не по българските, а по съответните европейски тарифи, за да покрива изцяло разноските на пациентите.
Такова е заключението на генералния адвокат на Съда на ЕС Педро Круз Виялон (Испания) по дело C-173/09 "Георги Иванов Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса", огласено вчера в Люксембург.*
58-годишният благоевградчанин Елчинов, подкрепян от съпругата си Мила Коновска, която е дългогодишен адвокат, извървяха всички стъпала на българската съдебна система и стигнаха до Люксембург, за да защитят правото на българина да получава лечение на европейско равнище. Съдът на ЕС ще се произнесе до няколко месеца по заключението на генералния адвокат, който има роля като съдия докладчик по делото, и ако го потвърди, ще задължи България да обезщети не само тъжителя, но и всички пациенти, пострадали от здравна дискриминация като граждани на по-бедна държава в ЕС. Практиката показва, че съдът обикновено приема становищата на докладчиците по делата.
Георги Елчинов, който е здравноосигурен към НЗОК, страдал от злокачествен тумор на дясното око, заплашващ не само зрението, но и живота му. Български лекари му казват, че трябва да му извадят окото, но ако отиде в чужбина, може да бъде излекуван чрез поставяне на радиоактивни пластини или прилагане на протонотерапия. Подава молба до НЗОК за издаване на формуляр Е 112 (документ, с който се разрешава медицинско лечение в чужбина), за да се лекува в специализирана клиника за очни заболявания в Берлин, като цената се покрие от българската му здравна осигуровка. Молбата се е основавала на невъзможността да бъде лекуван по предписания начин у нас. По това време България тъкмо е станала член на ЕС и се е задължила да прилага европейските регламенти.
Състоянието на Елчинов било спешно, не можел да чака дълго отговора на НЗОК и затова на 15 март 2007 г. постъпва в немската клиника, където плаща за лечението си 25 000 евро. Окото му е спасено.
На 18 април получава отказ от НЗОК да покрие разноските му. Подава жалба пред Административен съд София-град, който на 13 август 2007 г. се произнася в негова полза и постановява НЗОК да му издаде формуляра и да заплати съдебните разноски. Според съда фактът, че лечението е предвидено в законодателството, макар и да не може ефективно да се предостави, е достатъчен, за да се разреши лечение в чужбина.
От НЗОК обжалват пред Върховния административен съд с мотива, че не могат да финансират лечение в чужбина, което не се прилага у нас, т.е. не се полага на всички български граждани. На 4 април 2008 г. ВАС отменя решението на Административен съд София-град и връща делото за ново разглеждане. В хода на "новото разглеждане" Елчинов поиска да се отправи т.нар. преюдициално запитване до Съда на ЕС, което става на 14 май 2009 г.
Делото се гледа като казус от сферата на свободното предоставяне на услуги в ЕС. Съдия Виялон посочва, че ако българското законодателство е толкова строго, "че прави невъзможно или по-малко привлекателно свободното предоставяне на услуги", е налице несъвместимост с правото на ЕС. Освен това, ако България плаща недостатъчно за лечение на своите граждани в други държави членки, несъмнено пречи и на тях, и на здравните заведения в другите държави да ги лекуват, "поради което представлява както за осигурените лица, така и за доставчиците препятствие пред свободното предоставяне на услуги".
Изводът на испанския юрист, който е бивш председател на Конституционния съд, е категоричен: "Следователно по силата на член 56 от Договора за функциониране на ЕС (Лисабонския договор) държавата на пребиваване (България) е длъжна да възстанови разходите, направени за предоставени в друга държава членка болнични услуги, в съответствие с намиращите се в сила разпоредби и скaли (в държавата на пребиваване или държавата на лечение), които са най-благоприятни за осигуреното лице".
С други думи водещ е финансовият интерес на пациента, а не състоянието на бюджета на НЗОК. Освен това "разрешението за получаване на лечение в друга държава членка може да бъде отказано само когато идентично или разкриващо същата степен на ефикасност за пациента лечение може да се получи своевременно в заведение, с което здравната каса на осигуреното лице е сключила споразумение".
|
Feed Entries
